25.12.2009
Posted by Борил in Творчество | 0
След 22 часа, Козата внезапно излязла от транса си и веднага посегнала към малка книжка с оръфани краища – това бил личният й таен дневник. Трябвало веднага да запише този сън, иначе – както гласяла клетвата на баба й – нямало никога повече да може да изпита оргазъм. Освен това почти сигурно било, че в съня й се съдържало решението на всички нейни проблеми, включително и на голямата й сметка за телефон. Постепенно си припомнила детайлите на съня, разтълкувала го внимателно, прехапвайки език от старание, и след това се заела да действа. До срещата й с Дай Слама оставали само два часа.
(more…)
25.12.2009
Posted by Борил in Творчество | 0
Козата знаела, че пътуването към Космоса й предстои, но тя първо трябвало да осъществи едно много по-важно пътуване – пътуването към себе си. Тя искала да открие своята истинска същност и да разбере смисъла на своя живот. Не можела да пътешества просто така из Вселената. Първо трябвало да познае себе си, за да знае, дали ще има добър спътник в този дълъг път. Затова една сутрин, както си спала под едно дърво, на неизвестна никому полянка, козата скочила пъргаво на стройните си крака, оборудвани с много секси окосмяване и се устремила към най-близкия будистки храм.
(more…)
23.12.2009
Posted by Борил in Творчество | 0
В зората на времето се родила една коза. Тя не била каква да е коза, а една много специална. Нещо като аристократ сред козите. То не че козите имат аристокрация, но тази била по-особена, нещо като духовна аристократка. Ако в сламата, където лежала, имало грахово зърно, то тя го усещала на момента и с хищен скок се мятала върху него, преследвала го из целия плевник, хващала го с лапи и го изяждала лакомо. Като преди това махала жлъчния му мехур, защото се страхувала да не получи язва на тринадесетопръстника.
(more…)
