Срещу още френска любов тя получила от съдържателя на мотела голямо парче черна мушама, дълъг гумен маркуч – пак черен и тъмните очила на баба му, които тя носела, защото имала операция на лявото око. За около половин час Козата се скрила от погледите на любопитните зяпачи и на 31-вата минута вратата на нейната стая се отворила.

На прага стояла Козата, но с много променен вид. Тъмните очила били закрепени косо на плоския й череп, а рогата, стърчащи отстрани, придавали на главата й вид на разгневен самосвал. Черната мушама била влязла в употреба при ушиването на прилепнал панталон и нещо като наметало, които плътно покривали цялото й тяло. На гърба й били нарисувани – явно с тебешир или може би с козе мляко – две преплетени букви “К”. Те може би означавали “Козата-Космонавт”, но можело да означават и “Кихам-Клатейки-Се”, така че случайните минувачи разумно не направили никакви гласни предположения.

Козата огледала събралото се множество – предимно застрахователни агенти и продуценти на ток-шоута с нисък рейтинг. Смигнала им, но никой не видял жеста, заради тъмните очила и с бурен жест се качила на оксидираната си тротинетка. Размахала неистово копита и се запътила към манастира със стиснати устни и целеустремена физиономия. Прахът, вдигащ се зад нея идвал да покаже, че тя не е случайна коза, а има доста сериозни намерения.

Появила се с гръм и трясък пред вратите на манастира и от прозорчето я посрещнал пак същият смешен, но силно надарен монах. Но на нея тия не й минавали. Хванала го за средния пръст и го измъкнала през малкото прозорче. Това обаче временно ги поставило в странно затруднение, защото монахът нямал ключове за вратата, а стените били звукоизолирани.

Пък и кодът на алармата се набирал отвътре. Затова се наложило козата да се намеси. Никой все още не бил разбрал, а и тя не счела за необходимо да разгласява, но през изминалата нощ, на сън й се явил Брус Лий и й преподал няколко урока по ускорено приготвяне на Пиле по императорски. Това вдъхновило козата и тя се насочила решително през стената.

Намигнала на монаха и с един скок прелетяла през високия зид, без дори да събори и керемидка. Монахът гледал в захлас, но се окопитил внезапно и с помощта на преждеспоменатият си обилно развит мъжки орган, използвайки го като прът за овчарски скок, успял да преодолее почти с лекота внезапно възникналото препятствие. Само за момент нарушил концентрацията си, поради което забравил, че точно в тази част на стената, от вътрешната страна, били посадени изключително бодливи розови храсти, чиито бодли били по-големи от цветовете. В този момент, а и няколко месеца по-късно, той успял да разбере почти всички гледни точки по въпроса за болезнената ерекция и затрудненото ходене по малка нужда.

А в това време Козата се придвижвала с пъргави подскоци по криволичещата алея в добре поддържаният парк на манастира. Черната й дълга дреха се развявала зад нея, а очилата подскачали над ушите й. Монасите се изправяли над мотиките си (а един, над задните части на друг свой колега) и я гледали с интерес. В този момент на никого не му хрумнало, че сега Козата била почти пълно копие на Тринити от Матрицата, само дето не го докарвала като цвят на косата.

Именно това била и нейната цел, защото Матрицата бил любимият й филм и го била гледала поне 30 пъти, като го притежавала, както на видеокасета, така и на компакт диск, на DVD, а дори и на грамофонна плоча. Нейната мечта, след това да бъде космонавт, била да може да влезе в телефонната слушалка и да подслушва разговорите на случайно преминаващите и говорещи граждани, а и селяни.

С небивал устрем Козата нахлула в покойте на Дай Слама и го предизвикала на двубой. Предложила му, ако тя го победи, той да я обучи на всички тайни изкуства на монасите, като в добавка се задължи, да й достави удоволствие по някой особено перверзен начин, избран от самата нея. В случай, че тя бъде победена от висшия монах, Козата обещала, че ще изпълни всички изпитания и ще бъде покорна ученичка на монасите цели 50 години, както и ще им позволи да я използват за задоволяване на всички свои страсти.

Дай Слама не се замислил много, а приемайки предизвикателството, нанесъл смразяващо поразяващ удар с клатещите се негови огромни тестиси. Убийствената маса минала на милиметри от главата на Козата, но тя с ловък плонж направила тройно салто с винт и се приземила върху раменете на Дай Слама. Използвала краткото затишие, докато той се ориентира в обстановката и потрила слабините си в голото му теме, което предизвикало неговото мигновено навлажняване, както и краткотрайното удоволсвтие, изпитано от Козата.

Дай Слама бързо се съвзел и се хвърлил по корем на земята, обаче при тази маневра, изкълчил лявото си ухо и уплашено го пъхнал в устата си, за да потуши бушуващите там хормони. Козата използвала с успех и този момент като вместо да чака, тя се мушнала между краката на затруднения монах. Докато прелитала под гордите му тестикули, тя захапала едно коренище, изникнало от тях, дръпнала го силно и го овързала около теменната му чакра. От тези неприлични действия Дай Слама се възмутил много силно, от което получил обрив, но понеже кожата му била много нежна (това се дължало на редовното маструбиране), той с ужас погледнал сините и зелени гнойни пъпчици и загубил съзнание. Козата се зарадвала и решила да му направи суплес и туш едновременно, обаче се заплела в робата на монаха и правейки лениво превъртане във въздуха, в крайна сметка се оказала в много неудобно положение точно върху сочещата към Полярната звезда мъжка гордост на полуприпадналия Дай Слама.

Внезапно изпитаното удоволствие възвърнало съзнанието на монаха и той скочил, но понеже бил заклещен в страстните гънки на Козата, паднал върху нея и неволно я туширал. Това обаче не я притеснило, защото за първи път от 25 години изпитала долинен оргазъм и достигнала върховете на сексуалния екстаз. Тя с благодарност се отпуснала върху гърдите на Дай Слама и му се зарекла във вярност и любов.

Този епохален двубой бил предаван по Eurosport и поради тази причина имало много свидетели. Вече Козата не можела да се отрече от клетвата и трябвало да преживее много изпитания, за да постигне първата си цел – намирането на себе си и смисъла на своя живот, както и усвояването на тайните и сложни умения на монасите за контрол над еякулацията при секс върху термитник.

Тя не знаела, обаче, че това е храм на войнстващите будисти-каратисти, чието религиозно обучение се състояло в правенето на лицеви опори и налагането на чували с пясък. Но това е нещо, което нашата коза, ще разбере в условията на потни подмишници и разкървавени юмруци.

Не минало много време и пред взора й се изправила стената на манастира, заедно с дебелите порти с най-модерна дограма – алуминий и дърво с елементи от PVC. По онова време било много важно вратите и крепостните стени да са дебели, защото имало много странстващи шайки на гей-изнасилвачи и те  представлявали огромна опасност за жителите на манастира, които били отдадени изцяло на идеята за Великата маструбация, водеща към Нирвана.

Козата позвънила с една камбанка и от малко прозорче се показала гола глава и смешно злобно личице. Вместо да я попита какво иска, то й показало среден пръст и тутакси отворило вратата, хванало я за сутиена и я вмъкнало в двора. Внезапно козата се оказала в широко пространство, организирано като просторен и много добре озеленен парк. Като недостатък на пейзажа тя веднага регистрирала липсата на голф-игрище, но понеже наскоро била изметнала рамото си, от няколко седмици не била хващала стик за голф. Решила, че ще се примири с този примитивизъм на монасите. Все пак се надявала да получи духовно просветление, а не плексит.

Монахът бил облечен в яркочервена роба, прикриваща цялото му тяло, освен гениталиите. Със задоволство козата забелязала, че той е доста добре надарен и го демонстрирал по неповторим начин. На силно възбуденият му член някой бил провесил да съхнат два чифта боксерки и един комплект долни чаршафи. Това малко пречело на движенията му при вземане на завоите, но иначе изглеждал доста горд със заниманието си.

Използвайки два жълти скейтборда, двамата се придвижили бързо до една красива сграда в центъра на парка. Там явно бил главният храм на монасите. И по всичко личало, че там се намира най-висшият монах – така да се каже – жрецът на монасите. Той се казвал Дай Слама и по принцип бил много благ по характер, но тъй като наскоро спрял цигарите, точно когато бъдещата коза-космонавт пристигнала при него, бил в едно от най-гадните си настроения. Бил се разположил в големия си каменен трон. Огромните му тестиси били проснати върху подиума и ясно си личали многобройните татуировки – имената, званието и кратка биография на всеки победен враг били изписани със ситен несерифен шрифт върху обширните тестикулни пространства на Дай Слама. Погледът му яростно се стрелкал, а ръцете му нервно премятали мъжката му гордост от едното рамо на другото.

Козата застанала пред трона му и преклонила рогатата си глава. След дълго хъкане, мъцане и заекване, тя успяла да сподели с главния монах, своята молба – искала да бъде приета в манастира, да се обучава на техните тайни науки и, в крайна сметка, да намери себе си и да открие смисъла на своя живот. Когато свършила с нестройните си словоизлияния, “вождът-с-огромните-ташаци”, както го наричали тайно монасите, дълго време седял замислен, почесвайки най-известната своя телесна характеристика. Внезапно вдигнал глава с толкова рязък жест, че козата приклекнала и получила кратък клиторен оргазъм. Дай Слама оповестил решението си. Той разрешавал на козата да се обучава в продължение на 50 години в манастира, но при условие, че успее да издържи три изпитания, поставени специално от него.

Козата, без да мига, с трепет се втренчила в устните на монаха, очаквайки той да каже какви са изпитанията. И той започнал. Това, което искал, било жестоко и трудно, но козата знаела, че си струва мъките. Първото изпитание изисквало от нея да успее да се свърже с баба си, която била на другия континент, и то само с помощта на стар GSM апарат, SIM-карта на Globul и преносима сателитна чиния с диаметър 1,20 метра. Студена пот избила козата, но второто изпитание било още по-ужасно. Монахът искал от нея да му донесе използвана тоалетна хартия на огнепърдящ дракон… Дай Слама планирал да закопае окончателно козата, като й казал и третото изпитание – да използва генно инженерство за създаването на нова раса бойци-монаси, които да съответстват на характеристиките на супермен, да владеят парапсихологически умения и на всичкото отгоре, да притежават възможността да осъществяват пълноценен секс сами със себе си.

Това окончателно сразило козата-космонавт. Тя склонила глава и се оттеглила заднишком. Помолила за 24 часа отсрочка, за да съобщи дали приема това трудно предизвикателство. Брадата й оклюмала, а рогата загубили характерната си лъскавина.

Козата отседнала в един крайпътен мотел, като нощувката и кабелната телевизия заплатила с френска любов, защото не разполагала с никакви пари, особено от валутата, която се употребявала в този манастир. Влязла в тясната си мотелска стая, подвила опашка и изпаднала в дълбок транс, за да обмисли стратегията си на действие и да вземе едно от най-важните решения в живота си.

Тези враждебни действия на козата, която още не била станала космонавт, предизвикали справедливия гняв на граховата общност и сред техния народ започнали брожения. Младите и непокорни грахови зрънца правели митинги на градските площади и издигали плакати с надписи “Смърт на грахоубиеца!”, “Заличаване на козата-престъпник!”, “Справедливост и освобождаване от козия гнет!” и други подобни. По-старите грахови зрънца – вече на възраст, но все още жилави – седели по пейките пред магазините и кимали с глави, радвайки се на новото поколение борбени грахчета. Имало и такива, предприемчиви и материалистични грахови зърна, които се опитали да направят пари от това. Те носели едни походни сергии и продавали обогатена вода за напояване на корените, роса за поддържане на листата и листни въшки за сексуално задоволяване на загорелите грахови стръкове. Но и те били съпричастни с каузата, защото правели малки дарения, особено срещу реклама в медиите.

Козата не подозирала нищо за тази бунтовна ситуация и се захванала да предизвиква революция в средите на люцерната и върбовите клонки, но там нямало всъщност голяма опасност за нея, защото тези врагове били слабо подвижни.
А съпротивата срещу нея в граховите среди нараствала като лавина. Те събрали многохилядна армия, въоръжена с най-модерни и високотехнологични оръжия, разработени в тайните подземни лаборатории на Великите военнограхови сили. Армията била готова за нападение. Разузнавачите вече били локализирали козата и нейният режим на живот.

Генералите били разработили стратегия и план за нападение, който не търпял поражение и бил своего рода перла в изкуството на военната стратегия… Но съдбовно забавяне от 24 часа, решило целия спор в полза на козата, и то без тя дори да забележи това. Просто дошло време за събиране на граховата реколта…

Разхождайки се сред вече обраните безбрежни грахови поля, козата подритвала кестени, жълъди и дини с петия си (таен) крак и внезапно видяла нещо на земята да се белее. Навела се и го хванала с език. Езикът й бил много гъвкав, защото била общински първенец по френска любов.

Бялото нещо се оказало малко транспарантче. Един миниатюрен плакат със стърчащи от двете му страни пръчки, за да може да бъде държан високо и разклащан нервно. Козата се опулила срещу плаката, очите й кървясали и изпъкнали като на жаба, но най-накрая разчела надписа върху него. Той бил на древен език, използван само в граховите поля, но за късмет, едно от висшите образования на козата било филологическо и за още по-голям късмет – точно по този древен и вече непознат език. Именно познаването на този език впоследствие направило козата това, което е и повляло невероятно много върху житейския й път. А на плакатчето пишело:

“Смърт на грахоядеца! Долу безсрамната коза!”

Някоя друга коза, на мястото на нашата, би се подвоумила, за кого става въпрос на плаката. Но нашата коза не го направила. Тя нямала съмнения, че става въпрос за нея, защото малко по-нататък, на земята намерила друго малко плакатче. То представлявало една много малка, дори миниатюрна нейна черно-бяла снимка (стара, но с добро качество), задраскана дебело с червен маркер. В един момент Козата разбрала, че е била обект на смъртна омраза от цяла една цивилизация. Това отначало я стреснало. После я потресло. След това я накарало да се замисли. След малко изпаднала в депресия. Депресията продължила години, през които Козата се скитала с отчаяна физиономия по полета и горички. В един момент тя изпитала просветление. Светът се разкрил пред нея и тя открила смисъла на живота си. Решила, че ще стане космонавт, каквото и да й струва това.

Обаче имало един проблем. Космонавтиката още не се била зародила като наука. Ако трябва да бъдем точни, по времето, когато бъдещата коза-космонавт се разхождала из граховите полета, хората още използвали волска тяга, живеели в глинени колиби със сламени покриви и никога не били чували думата “презерватив”.

Козата знаела това, но не се отчаяла. Вече била взела решението на живота си и била твърдо убедена, че ще постигне целта си и ще осъществи своята мечта. Тя била чела всички книги на Наполеон Хил, възприемала себе си като Winner и знаела, че всичко, което човешкият ум може да си представи и да повярва в него, може да бъде постигнато.
Именно оттук започват невероятните приключения на козата-космонавт и нейната весела банда.

Следва продължение…