Козата-Космонавт: Началото
В зората на времето се родила една коза. Тя не била каква да е коза, а една много специална. Нещо като аристократ сред козите. То не че козите имат аристокрация, но тази била по-особена, нещо като духовна аристократка. Ако в сламата, където лежала, имало грахово зърно, то тя го усещала на момента и с хищен скок се мятала върху него, преследвала го из целия плевник, хващала го с лапи и го изяждала лакомо. Като преди това махала жлъчния му мехур, защото се страхувала да не получи язва на тринадесетопръстника.
Тези враждебни действия на козата, която още не била станала космонавт, предизвикали справедливия гняв на граховата общност и сред техния народ започнали брожения. Младите и непокорни грахови зрънца правели митинги на градските площади и издигали плакати с надписи “Смърт на грахоубиеца!”, “Заличаване на козата-престъпник!”, “Справедливост и освобождаване от козия гнет!” и други подобни. По-старите грахови зрънца – вече на възраст, но все още жилави – седели по пейките пред магазините и кимали с глави, радвайки се на новото поколение борбени грахчета. Имало и такива, предприемчиви и материалистични грахови зърна, които се опитали да направят пари от това. Те носели едни походни сергии и продавали обогатена вода за напояване на корените, роса за поддържане на листата и листни въшки за сексуално задоволяване на загорелите грахови стръкове. Но и те били съпричастни с каузата, защото правели малки дарения, особено срещу реклама в медиите.
Козата не подозирала нищо за тази бунтовна ситуация и се захванала да предизвиква революция в средите на люцерната и върбовите клонки, но там нямало всъщност голяма опасност за нея, защото тези врагове били слабо подвижни.
А съпротивата срещу нея в граховите среди нараствала като лавина. Те събрали многохилядна армия, въоръжена с най-модерни и високотехнологични оръжия, разработени в тайните подземни лаборатории на Великите военнограхови сили. Армията била готова за нападение. Разузнавачите вече били локализирали козата и нейният режим на живот.
Генералите били разработили стратегия и план за нападение, който не търпял поражение и бил своего рода перла в изкуството на военната стратегия… Но съдбовно забавяне от 24 часа, решило целия спор в полза на козата, и то без тя дори да забележи това. Просто дошло време за събиране на граховата реколта…
Разхождайки се сред вече обраните безбрежни грахови поля, козата подритвала кестени, жълъди и дини с петия си (таен) крак и внезапно видяла нещо на земята да се белее. Навела се и го хванала с език. Езикът й бил много гъвкав, защото била общински първенец по френска любов.
Бялото нещо се оказало малко транспарантче. Един миниатюрен плакат със стърчащи от двете му страни пръчки, за да може да бъде държан високо и разклащан нервно. Козата се опулила срещу плаката, очите й кървясали и изпъкнали като на жаба, но най-накрая разчела надписа върху него. Той бил на древен език, използван само в граховите поля, но за късмет, едно от висшите образования на козата било филологическо и за още по-голям късмет – точно по този древен и вече непознат език. Именно познаването на този език впоследствие направило козата това, което е и повляло невероятно много върху житейския й път. А на плакатчето пишело:
“Смърт на грахоядеца! Долу безсрамната коза!”
Някоя друга коза, на мястото на нашата, би се подвоумила, за кого става въпрос на плаката. Но нашата коза не го направила. Тя нямала съмнения, че става въпрос за нея, защото малко по-нататък, на земята намерила друго малко плакатче. То представлявало една много малка, дори миниатюрна нейна черно-бяла снимка (стара, но с добро качество), задраскана дебело с червен маркер. В един момент Козата разбрала, че е била обект на смъртна омраза от цяла една цивилизация. Това отначало я стреснало. После я потресло. След това я накарало да се замисли. След малко изпаднала в депресия. Депресията продължила години, през които Козата се скитала с отчаяна физиономия по полета и горички. В един момент тя изпитала просветление. Светът се разкрил пред нея и тя открила смисъла на живота си. Решила, че ще стане космонавт, каквото и да й струва това.
Обаче имало един проблем. Космонавтиката още не се била зародила като наука. Ако трябва да бъдем точни, по времето, когато бъдещата коза-космонавт се разхождала из граховите полета, хората още използвали волска тяга, живеели в глинени колиби със сламени покриви и никога не били чували думата “презерватив”.
Козата знаела това, но не се отчаяла. Вече била взела решението на живота си и била твърдо убедена, че ще постигне целта си и ще осъществи своята мечта. Тя била чела всички книги на Наполеон Хил, възприемала себе си като Winner и знаела, че всичко, което човешкият ум може да си представи и да повярва в него, може да бъде постигнато.
Именно оттук започват невероятните приключения на козата-космонавт и нейната весела банда.
Следва продължение…
